императивен

Речник на българския език

императѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • емперативен
  • емперативин
  • емперътивен
  • емперътивин
  • емпиративен
  • емпиративин
  • емпирътивен
  • емпирътивин
  • императивин
  • имперътивен
  • имперътивин
  • импиративен
  • импиративин
  • импирътивен
  • импирътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-пе-ра-ти-вен
непълен член им-пе-ра-тив-ния
пълен член им-пе-ра-тив-ни-ят
ж. р. им-пе-ра-тив-на
членувано им-пе-ра-тив-на-та
ср. р. им-пе-ра-тив-но
членувано им-пе-ра-тив-но-то
мн. ч. им-пе-ра-тив-ни
членувано им-пе-ра-тив-ни-те