безусло̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безусло̀вна, безусло̀вно, мн. безусло̀вни, прил.
1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия. Безусловна капитулация.
2. Пълен, абсолютен. Безусловна победа. Безусловно подчинение.
нареч. безусло̀вно.
1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия. Безусловна капитулация.
2. Пълен, абсолютен. Безусловна победа. Безусловно подчинение.
нареч. безусло̀вно.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безословен
- безословин
- безусловин
- бизословен
- бизословин
- бизусловен
- бизусловин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зус-ло-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зус-лов-ния | ||
| пълен член | бе-зус-лов-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зус-лов-на | ||
| членувано | бе-зус-лов-на-та | ||
| ср. р. | бе-зус-лов-но | ||
| членувано | бе-зус-лов-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зус-лов-ни | ||
| членувано | бе-зус-лов-ни-те | ||