точен

Речник на българския език

1. то̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

то̀чна, то̀чно, мн. то̀чни, прил.
1. Който съответства на истината, на действителността. Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно повторение.
2. Който е прецизен, акуратен, съвестен. Точен служител.
същ. то̀чност, точността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • точин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. то-чен
непълен член точ-ния
пълен член точ-ни-ят
ж. р. точ-на
членувано точ-на-та
ср. р. точ-но
членувано точ-но-то
мн. ч. точ-ни
членувано точ-ни-те

2. точен — мин. страд. прич. м. р.

точен е производна форма на точа (мин. страд. прич. м. р.).