уреден

Речник на българския език

1. уредѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ореден
  • ориден
  • уриден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уре-ден
непълен член уре-де-ния
пълен член уре-де-ни-ят
ж. р. уре-де-на
членувано уре-де-на-та
ср. р. уре-де-но
членувано уре-де-но-то
мн. ч. уре-де-ни
членувано уре-де-ни-те

2. уреден — мин. страд. прич. м. р.

уреден е производна форма на уредя (мин. страд. прич. м. р.).