1.
уравновесѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
уравновесѐна, уравновесѐно, мн. уравновесѐни, прил.
1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени.
2. Прен. Който е трезв, зрял, улегнал, сдържан. Уравновесен човек.
1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени.
2. Прен. Който е трезв, зрял, улегнал, сдържан. Уравновесен човек.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- оравновесен
- оравновисен
- оравнувесен
- оравнувисен
- оръвновесен
- оръвновисен
- оръвнувесен
- оръвнувисен
- уравновисен
- уравнувесен
- уравнувисен
- уръвновесен
- уръвновисен
- уръвнувесен
- уръвнувисен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | урав-но-ве-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | урав-но-ве-се-ния | ||
| пълен член | урав-но-ве-се-ни-ят | ||
| ж. р. | урав-но-ве-се-на | ||
| членувано | урав-но-ве-се-на-та | ||
| ср. р. | урав-но-ве-се-но | ||
| членувано | урав-но-ве-се-но-то | ||
| мн. ч. | урав-но-ве-се-ни | ||
| членувано | урав-но-ве-се-ни-те | ||
2. уравновесен — мин. страд. прич. м. р.
уравновесен е производна форма на уравновеся (мин. страд. прич. м. р.).