умен

Речник на българския език

у̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

у̀мна, у̀мно, мн. у̀мни, прил.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
същ. у̀мност, умността̀, ж.
Умна глава. — Много умен човек.

Грешни изписвания (1)

  • умин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умен
непълен член ум-ния
пълен член ум-ни-ят
ж. р. ум-на
членувано ум-на-та
ср. р. ум-но
членувано ум-но-то
мн. ч. ум-ни
членувано ум-ни-те