отракан

Речник на българския език

1. отра̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отра̀кана, отра̀кано, мн. отра̀кани, прил. Разг. За човек — общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.

Грешни изписвания (3)

  • отракън
  • утракан
  • утракън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ра-кан
непълен член от-ра-ка-ния
пълен член от-ра-ка-ни-ят
ж. р. от-ра-ка-на
членувано от-ра-ка-на-та
ср. р. от-ра-ка-но
членувано от-ра-ка-но-то
мн. ч. от-ра-ка-ни
членувано от-ра-ка-ни-те

2. отракан — мин. страд. прич. м. р.

отракан е производна форма на отракам се (мин. страд. прич. м. р.).