проница̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
проницателна, проницателно, мн. проницателни, прил. Който прониква дълбоко в душата на човек или в същността на нещата; наблюдателен, предвиждащ. Проницателен ум.същ. проницателност, проницателността, ж.
Синоними
- прозорлив, вдълбочен, предвидлив, проникновен, предусетлив, наблюдателен, изпитателен, дълбокосмислен
- остър, изострен, заострен
- далновиден, пресметлив
- дълбок, мъдър
- умен, благоразумен, разумен
- разсъдлив
- съобразителен, хитър, тънък
- отракан, ловък
- ясен, определен, разбираем, несъмнен, недвусмислен, очевиден, явен
Грешни изписвания (15)
- пронецателен
- пронецателин
- пронецатилен
- пронецатилин
- проницателин
- проницатилен
- проницатилин
- прунецателен
- прунецателин
- прунецатилен
- прунецатилин
- пруницателен
- пруницателин
- пруницатилен
- пруницатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | про-ни-ца-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | про-ни-ца-тел-ния | ||
| пълен член | про-ни-ца-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | про-ни-ца-тел-на | ||
| членувано | про-ни-ца-тел-на-та | ||
| ср. р. | про-ни-ца-тел-но | ||
| членувано | про-ни-ца-тел-но-то | ||
| мн. ч. | про-ни-ца-тел-ни | ||
| членувано | про-ни-ца-тел-ни-те | ||