разу̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
разумна, разумно, мн. разумни, прил.
1. Който има разум. Човекът е разумно същество.
2. Който появява разум в действията си; благоразумен. Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.
3. В който има разум. Разумни приказки.същ. разумност, разумността, ж.
1. Който има разум. Човекът е разумно същество.
2. Който появява разум в действията си; благоразумен. Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.
3. В който има разум. Разумни приказки.същ. разумност, разумността, ж.
Синоними
- умен, интелигентен, разсъдлив, здравомислещ, мъдър
- смислен, обмислен, рационален, целесъобразен, логичен, последователен, съдържателен, многозначителен
- умерен, трезвен, благоразумен, съзнателен, свестен
- схватлив, досетлив, догадлив
- приемлив, поносим, търпим, основателен
- проницателен
- навременен, уместен, добре обмислен
- отговорен, благонадежден, надежден, сигурен, почтен
- прозорлив, проникновен
- разсъждаващ
Грешни изписвания (3)
- разумин
- ръзумен
- ръзумин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ра-зу-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ра-зум-ния | ||
| пълен член | ра-зум-ни-ят | ||
| ж. р. | ра-зум-на | ||
| членувано | ра-зум-на-та | ||
| ср. р. | ра-зум-но | ||
| членувано | ра-зум-но-то | ||
| мн. ч. | ра-зум-ни | ||
| членувано | ра-зум-ни-те | ||