основа̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
основа̀телна, основа̀телно, мн. основа̀телни, прил. Който има основания; мотивиран, разумен. Основателни искания.
същ. основа̀телност, основателността̀, ж.
същ. основа̀телност, основателността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- основателин
- основатилен
- основатилин
- оснувателен
- оснувателин
- оснуватилен
- оснуватилин
- уснователен
- уснователин
- усноватилен
- усноватилин
- уснувателен
- уснувателин
- уснуватилен
- уснуватилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ос-но-ва-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ос-но-ва-тел-ния | ||
| пълен член | ос-но-ва-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | ос-но-ва-тел-на | ||
| членувано | ос-но-ва-тел-на-та | ||
| ср. р. | ос-но-ва-тел-но | ||
| членувано | ос-но-ва-тел-но-то | ||
| мн. ч. | ос-но-ва-тел-ни | ||
| членувано | ос-но-ва-тел-ни-те | ||