сериозен

Речник на българския език

серио̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сериозна, сериозно, мн. сериозни, прил.
1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек.
2. За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи.
3. Съществен, важен, значим. Сериозна книга.
4. Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение.
5. На който може да се разчита. Сериозен кандидат.нареч. сериозно. Говоря ти сериозно.същ. сериозност, сериозността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • сереозен
  • сереозин
  • сериозин
  • сиреозен
  • сиреозин
  • сириозен
  • сириозин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-ри-о-зен
непълен член се-ри-оз-ния
пълен член се-ри-оз-ни-ят
ж. р. се-ри-оз-на
членувано се-ри-оз-на-та
ср. р. се-ри-оз-но
членувано се-ри-оз-но-то
мн. ч. се-ри-оз-ни
членувано се-ри-оз-ни-те