добросъвестен

Речник на българския език

добросъ̀вестен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

добросъ̀вестна, добросъ̀вестно, мн. добросъ̀вестни, прил.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършена работа.
същ. добросъ̀вестност, добросъвестността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • добросъвестин
  • добросъвистен
  • добросъвистин
  • добрусъвестен
  • добрусъвестин
  • добрусъвистен
  • добрусъвистин
  • дубросъвестен
  • дубросъвестин
  • дубросъвистен
  • дубросъвистин
  • дубрусъвестен
  • дубрусъвестин
  • дубрусъвистен
  • дубрусъвистин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. доб-ро-съ-вес-тен
непълен член доб-ро-съ-вес-т-ния
пълен член доб-ро-съ-вес-т-ни-ят
ж. р. доб-ро-съ-вес-т-на
членувано доб-ро-съ-вес-т-на-та
ср. р. доб-ро-съ-вес-т-но
членувано доб-ро-съ-вес-т-но-то
мн. ч. доб-ро-съ-вес-т-ни
членувано доб-ро-съ-вес-т-ни-те