неподкупен

Речник на българския език

неподку̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неподку̀пна, неподку̀пно, мн. неподку̀пни, прил. Който не може да бъде подкупен; честен. Неподкупен политик.
същ. неподку̀пност, неподкупността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • неподкупин
  • непоткупен
  • непоткупин
  • непудкупен
  • непудкупин
  • непуткупен
  • непуткупин
  • ниподкупен
  • ниподкупин
  • нипоткупен
  • нипоткупин
  • нипудкупен
  • нипудкупин
  • нипуткупен
  • нипуткупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-под-ку-пен
непълен член не-под-куп-ния
пълен член не-под-куп-ни-ят
ж. р. не-под-куп-на
членувано не-под-куп-на-та
ср. р. не-под-куп-но
членувано не-под-куп-но-то
мн. ч. не-под-куп-ни
членувано не-под-куп-ни-те