честен

Речник на българския език

чѐстен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чѐстна, чѐстно, мн. чѐстни, прил.
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж.
2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка.
3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот.
4. За жена девствена, целомъдрена.
нареч. чѐстно. Говоря честно.
Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.

Грешни изписвания (1)

  • честин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чес-тен
непълен член чес-т-ния
пълен член чес-т-ни-ят
ж. р. чес-т-на
членувано чес-т-на-та
ср. р. чес-т-но
членувано чес-т-но-то
мн. ч. чес-т-ни
членувано чес-т-ни-те