безукоризнен

Речник на българския език

безукоризнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зу-ко-риз-нен
непълен член бе-зу-ко-риз-не-ния
пълен член бе-зу-ко-риз-не-ни-ят
ж. р. бе-зу-ко-риз-не-на
членувано бе-зу-ко-риз-не-на-та
ср. р. бе-зу-ко-риз-не-но
членувано бе-зу-ко-риз-не-но-то
мн. ч. бе-зу-ко-риз-не-ни
членувано бе-зу-ко-риз-не-ни-те