1.
отлѝчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отлѝчна, отлѝчно, мн. отлѝчни, прил.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.
отличѐна, отличѐно, мн. отличѐни, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.
отличѐна, отличѐно, мн. отличѐни, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
Синоними
- превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър
- удостоен, проявил се, почетен
- безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен
- завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен
- златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ
- лукав, дяволит, кокетен, страшен
- моден, елегантен, шик, първокласен
- виден, бележит
- първокачествен, първостепенен
- хубав
- поразителен
Грешни изписвания (3)
- отличин
- утличен
- утличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-ли-че-ния | ||
| пълен член | от-ли-че-ни-ят | ||
| ж. р. | от-ли-че-на | ||
| членувано | от-ли-че-на-та | ||
| ср. р. | от-ли-че-но | ||
| членувано | от-ли-че-но-то | ||
| мн. ч. | от-ли-че-ни | ||
| членувано | от-ли-че-ни-те | ||
2.
отлѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
отлѝчна, отлѝчно, мн. отлѝчни, прил.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.
отличѐна, отличѐно, мн. отличѐни, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.
отличѐна, отличѐно, мн. отличѐни, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
Синоними
- превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър
- удостоен, проявил се, почетен
- безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен
- завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен
- златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ
- лукав, дяволит, кокетен, страшен
- моден, елегантен, шик, първокласен
- виден, бележит
- първокачествен, първостепенен
- хубав
- поразителен
Грешни изписвания (3)
- отличин
- утличен
- утличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-лич-ния | ||
| пълен член | от-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | от-лич-на | ||
| членувано | от-лич-на-та | ||
| ср. р. | от-лич-но | ||
| членувано | от-лич-но-то | ||
| мн. ч. | от-лич-ни | ||
| членувано | от-лич-ни-те | ||
3. отличен — мин. страд. прич. м. р.
отличен е производна форма на отлича (мин. страд. прич. м. р.).