кокетен

Речник на българския език

кокѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кокѐтна, кокѐтно, мн. кокѐтни, прил.
1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка.
2. Който съдържа или изразява стремеж да се хареса. Кокетна походка. Кокетен поглед.

Грешни изписвания (3)

  • кокетин
  • кукетен
  • кукетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ке-тен
непълен член ко-кет-ния
пълен член ко-кет-ни-ят
ж. р. ко-кет-на
членувано ко-кет-на-та
ср. р. ко-кет-но
членувано ко-кет-но-то
мн. ч. ко-кет-ни
членувано ко-кет-ни-те