изя̀щен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изя̀щна, изя̀щно, мн. изя̀щни, прил.
1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка.
2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.
3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка.
2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.
3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езяштен
- езяштин
- езящен
- езящин
- изяштен
- изяштин
- изящин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | изя-щен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | изящ-ния | ||
| пълен член | изящ-ни-ят | ||
| ж. р. | изящ-на | ||
| членувано | изящ-на-та | ||
| ср. р. | изящ-но | ||
| членувано | изящ-но-то | ||
| мн. ч. | изящ-ни | ||
| членувано | изящ-ни-те | ||