1.
изтъ̀нчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изтъ̀нчена, изтъ̀нчено, мн. изтъ̀нчени, прил.
1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери.
2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия.
3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.
1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери.
2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия.
3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езтънчен
- езтънчин
- естънчен
- естънчин
- изтънчин
- истънчен
- истънчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-тън-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-тън-че-ния | ||
| пълен член | из-тън-че-ни-ят | ||
| ж. р. | из-тън-че-на | ||
| членувано | из-тън-че-на-та | ||
| ср. р. | из-тън-че-но | ||
| членувано | из-тън-че-но-то | ||
| мн. ч. | из-тън-че-ни | ||
| членувано | из-тън-че-ни-те | ||
2. изтънчен — мин. страд. прич. м. р.
изтънчен е производна форма на изтънча (мин. страд. прич. м. р.).