образован

Речник на българския език

1. образо̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

образо̀вана, образо̀вано, мн. образо̀вани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания.
същ. образо̀ваност, образоваността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • образовън
  • обръзован
  • обръзовън
  • убразован
  • убразовън
  • убръзован
  • убръзовън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ра-зо-ван
непълен член об-ра-зо-ва-ния
пълен член об-ра-зо-ва-ни-ят
ж. р. об-ра-зо-ва-на
членувано об-ра-зо-ва-на-та
ср. р. об-ра-зо-ва-но
членувано об-ра-зо-ва-но-то
мн. ч. об-ра-зо-ва-ни
членувано об-ра-зо-ва-ни-те

2. образован — мин. страд. прич. м. р.

образован е производна форма на образовам (мин. страд. прич. м. р.).