просветен

Речник на българския език

1. просветѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

просветена, просветено, мн. просветени, прил. Образован.същ. просветеност, просветеността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • просвитен
  • прусветен
  • прусвитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-ве-тен
непълен член прос-ве-те-ния
пълен член прос-ве-те-ни-ят
ж. р. прос-ве-те-на
членувано прос-ве-те-на-та
ср. р. прос-ве-те-но
членувано прос-ве-те-но-то
мн. ч. прос-ве-те-ни
членувано прос-ве-те-ни-те

2. просветѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

просветена, просветено, мн. просветени, прил. Образован.същ. просветеност, просветеността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • просвитен
  • прусветен
  • прусвитен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-ве-тен
непълен член прос-вет-ния
пълен член прос-вет-ни-ят
ж. р. прос-вет-на
членувано прос-вет-на-та
ср. р. прос-вет-но
членувано прос-вет-но-то
мн. ч. прос-вет-ни
членувано прос-вет-ни-те

3. просветен — мин. страд. прич. м. р.

просветен е производна форма на просветя (мин. страд. прич. м. р.).

4. просветен — мин. страд. прич. м. р.

просветен е производна форма на просветя (мин. страд. прич. м. р.).