1.
у̀чен
—
съществително име, мъжки род
(тип 5)
Значение
у̀чена, у̀чено, мн. у̀чени, прил.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
Синоними
- книжовник, академик, дипломиран
- (прил.) просветен, начетен, културен, образован
- (прил.) далновиден, мъдър, умен
Грешни изписвания (1)
- учин
2.
у̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
у̀чена, у̀чено, мн. у̀чени, прил.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
Синоними
- (същ.) книжовник, академик, дипломиран
- просветен, начетен, културен, образован
- далновиден, мъдър, умен
Грешни изписвания (1)
- учин
3. учен — мин. страд. прич. м. р.
учен е производна форма на уча (мин. страд. прич. м. р.).