образованост

Речник на българския език

образо̀ваност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • образовануст
  • образовъност
  • образовънуст
  • обръзованост
  • обръзовануст
  • обръзовъност
  • обръзовънуст
  • убразованост
  • убразовануст
  • убразовъност
  • убразовънуст
  • убръзованост
  • убръзовануст
  • убръзовъност
  • убръзовънуст
  • образованос
  • образованус
  • образовънос
  • образовънус
  • обръзованос
  • обръзованус
  • обръзовънос
  • обръзовънус
  • убразованос
  • убразованус
  • убразовънос
  • убразовънус
  • убръзованос
  • убръзованус
  • убръзовънос
  • убръзовънус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ра-зо-ва-ност
членувано об-ра-зо-ва-ност-та
мн.ч. об-ра-зо-ва-нос-ти
членувано об-ра-зо-ва-нос-ти-те
звателна форма