изтънчения

Речник на българския език

1. изтънчения — м. р. непълен член

изтънчения е производна форма на изтънчен (м. р. непълен член).

2. изтънчения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

изтънчения е производна форма на изтънча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).