изтънченият

Речник на българския език

1. изтънченият — м. р. пълен член

изтънченият е производна форма на изтънчен (м. р. пълен член).

2. изтънченият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

изтънченият е производна форма на изтънча (мин. страд. прич. м. р. пълен член).