изтънчени

Речник на българския език

1. изтънчени — мн. ч.

изтънчени е производна форма на изтънчен (мн. ч.).

2. изтънчени — мин. страд. прич. мн. ч.

изтънчени е производна форма на изтънча (мин. страд. прич. мн. ч.).