благ

Речник на българския език

благ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бла̀га, бла̀го, мн. бла̀ги, прил.
1. Кротък, мил, добър. Благ човек. Блага усмивка.
2. Приятен, мек, топъл. Благи думи.
3. Диал. Сладък. Блага ракия.
нареч. бла̀го.
същ. бла̀гост, благостта̀, ж. (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • блак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. благ
непълен член бла-гия
пълен член бла-ги-ят
ж. р. бла-га
членувано бла-га-та
ср. р. бла-го
членувано бла-го-то
мн. ч. бла-ги
членувано бла-ги-те