доброду̀шен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
доброду̀шна, доброду̀шно, мн. доброду̀шни, прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
същ. доброду̀шност, добродушността̀, ж.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
същ. доброду̀шност, добродушността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- добродушин
- добрудушен
- добрудушин
- дубродушен
- дубродушин
- дубрудушен
- дубрудушин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-ду-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-душ-ния | ||
| пълен член | доб-ро-душ-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-душ-на | ||
| членувано | доб-ро-душ-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-душ-но | ||
| членувано | доб-ро-душ-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-душ-ни | ||
| членувано | доб-ро-душ-ни-те | ||