отзивчив

Речник на българския език

отзивчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отзивчѝва, отзивчѝво, мн. отзивчѝви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив човек.
същ. отзивчѝвост, отзивчивостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • отзевчив
  • утзевчив
  • утзивчив
  • отзевчиф
  • отзивчиф
  • утзевчиф
  • утзивчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-зив-чив
непълен член от-зив-чи-вия
пълен член от-зив-чи-ви-ят
ж. р. от-зив-чи-ва
членувано от-зив-чи-ва-та
ср. р. от-зив-чи-во
членувано от-зив-чи-во-то
мн. ч. от-зив-чи-ви
членувано от-зив-чи-ви-те