сърдечен

Речник на българския език

сърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сърдѐчна, сърдѐчно, мн. сърдѐчни, прил.
1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа.
2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. Сърдечни тайни.
3. Искрен, задушевен, откровен. Сърдечно посещение. Сърдечен прием.
4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. Сърдечна жена.
нареч. сърдѐчно. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
същ. сърдѐчност, сърдечността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сардечен
  • сардечин
  • сърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сър-де-чен
непълен член сър-деч-ния
пълен член сър-деч-ни-ят
ж. р. сър-деч-на
членувано сър-деч-на-та
ср. р. сър-деч-но
членувано сър-деч-но-то
мн. ч. сър-деч-ни
членувано сър-деч-ни-те