любовен

Речник на българския език

любо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

любо̀вна, любо̀вно, мн. любо̀вни, прил.
1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отношения. Любовен плам. Любовен копнеж.
2. Ирон. Който е видимо любвеобилен с друг, държи се с любов. Много сте любовни с твоята приятелка. Много си любовна с твоето коте.

Грешни изписвания (5)

  • лйобовен
  • лйобовин
  • лйубовен
  • лйубовин
  • любовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-бо-вен
непълен член лю-бов-ния
пълен член лю-бов-ни-ят
ж. р. лю-бов-на
членувано лю-бов-на-та
ср. р. лю-бов-но
членувано лю-бов-но-то
мн. ч. лю-бов-ни
членувано лю-бов-ни-те