задушевен

Речник на българския език

задушѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

задушѐвна, задушѐвно, мн. задушѐвни, прил. Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна вечер.
същ. задушѐвност, задушевността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • задошевен
  • задошевин
  • задушевин
  • зъдошевен
  • зъдошевин
  • зъдушевен
  • зъдушевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ду-ше-вен
непълен член за-ду-шев-ния
пълен член за-ду-шев-ни-ят
ж. р. за-ду-шев-на
членувано за-ду-шев-на-та
ср. р. за-ду-шев-но
членувано за-ду-шев-но-то
мн. ч. за-ду-шев-ни
членувано за-ду-шев-ни-те