фамилиа̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
фамилиа̀рна, фамилиа̀рно, мн. фамилиа̀рни, прил.
1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен човек.
2. Който е проява на прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен жест. Фамилиарно поведение.
нареч. фамилиа̀рно. Държа се фамилиарно.
същ. фамилиа̀рност, фамилиарността̀, ж.
1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен човек.
2. Който е проява на прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен жест. Фамилиарно поведение.
нареч. фамилиа̀рно. Държа се фамилиарно.
същ. фамилиа̀рност, фамилиарността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- фамелеарен
- фамелеарин
- фамелиарен
- фамелиарин
- фамелиярен
- фамелиярин
- фамелярен
- фамелярин
- фамилеарен
- фамилеарин
- фамилиарин
- фамилиярен
- фамилиярин
- фамилярен
- фамилярин
- фъмелеарен
- фъмелеарин
- фъмелиарен
- фъмелиарин
- фъмелиярен
- фъмелиярин
- фъмелярен
- фъмелярин
- фъмилеарен
- фъмилеарин
- фъмилиарен
- фъмилиарин
- фъмилиярен
- фъмилиярин
- фъмилярен
- фъмилярин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | фа-ми-ли-а-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | фа-ми-ли-ар-ния | ||
| пълен член | фа-ми-ли-ар-ни-ят | ||
| ж. р. | фа-ми-ли-ар-на | ||
| членувано | фа-ми-ли-ар-на-та | ||
| ср. р. | фа-ми-ли-ар-но | ||
| членувано | фа-ми-ли-ар-но-то | ||
| мн. ч. | фа-ми-ли-ар-ни | ||
| членувано | фа-ми-ли-ар-ни-те | ||