безцеремонен

Речник на българския език

безцеремо̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безцеремо̀нна, безцеремо̀нно, мн. безцеремо̀нни, прил. Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие. Безцеремонно отношение. Безцеремонен смях.
нареч. безцеремо̀нно. Прекъсвам го безцеремонно.
същ. безцеремо̀нност, безцеремонността̀, ж. Отличавам се с безцеремонност.

Грешни изписвания (15)

  • безцеремонин
  • безцеримонен
  • безцеримонин
  • безциремонен
  • безциремонин
  • безциримонен
  • безциримонин
  • бизцеремонен
  • бизцеремонин
  • бизцеримонен
  • бизцеримонин
  • бизциремонен
  • бизциремонин
  • бизциримонен
  • бизциримонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-це-ре-мо-нен
непълен член без-це-ре-мон-ния
пълен член без-це-ре-мон-ни-ят
ж. р. без-це-ре-мон-на
членувано без-це-ре-мон-на-та
ср. р. без-це-ре-мон-но
членувано без-це-ре-мон-но-то
мн. ч. без-це-ре-мон-ни
членувано без-це-ре-мон-ни-те