стръмен

Речник на българския език

стръ̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

стръ̀мна, стръ̀мно, мн. стръ̀мни, прил. Който се спуска отвесно надолу. Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток.
нареч. стръ̀мно.

Грешни изписвания (1)

  • стръмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стръ-мен
непълен член стръм-ния
пълен член стръм-ни-ят
ж. р. стръм-на
членувано стръм-на-та
ср. р. стръм-но
членувано стръм-но-то
мн. ч. стръм-ни
членувано стръм-ни-те