върл

Речник на българския език

върл прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въ̀рла, въ̀рло, мн. въ̀рли, прил.
1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.
2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. върл
непълен член вър-лия
пълен член вър-ли-ят
ж. р. вър-ла
членувано вър-ла-та
ср. р. вър-ло
членувано вър-ло-то
мн. ч. вър-ли
членувано вър-ли-те