настървен

Речник на българския език

1. настървѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

настървѐна, настървѐно, мн. настървѐни, прил. Раздразнен, ожесточен.

Грешни изписвания (3)

  • настарвен
  • нъстарвен
  • нъстървен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нас-тър-вен
непълен член нас-тър-ве-ния
пълен член нас-тър-ве-ни-ят
ж. р. нас-тър-ве-на
членувано нас-тър-ве-на-та
ср. р. нас-тър-ве-но
членувано нас-тър-ве-но-то
мн. ч. нас-тър-ве-ни
членувано нас-тър-ве-ни-те

2. настървен — мин. страд. прич. м. р.

настървен е производна форма на настървя (мин. страд. прич. м. р.).