гладен

Речник на българския език

1. гла̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гла̀дна, гла̀дно, мн. гла̀дни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
Гладен и жаден.Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.

Грешни изписвания (1)

  • гладин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гла-ден
непълен член гла-де-ния
пълен член гла-де-ни-ят
ж. р. гла-де-на
членувано гла-де-на-та
ср. р. гла-де-но
членувано гла-де-но-то
мн. ч. гла-де-ни
членувано гла-де-ни-те

2. гла̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гла̀дна, гла̀дно, мн. гла̀дни, прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
Гладен и жаден.Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.

Грешни изписвания (1)

  • гладин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гла-ден
непълен член глад-ния
пълен член глад-ни-ят
ж. р. глад-на
членувано глад-на-та
ср. р. глад-но
членувано глад-но-то
мн. ч. глад-ни
членувано глад-ни-те

3. гладен — мин. страд. прич. м. р.

гладен е производна форма на гладя (мин. страд. прич. м. р.).