неутолим

Речник на българския език

неутолѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неутолѝма, неутолѝмо, мн. неутолѝми, прил. Който не може да се утоли; ненаситен. Неутолима жажда.
същ. неутолѝмост, неутолимостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неотолим
  • неотулим
  • неутулим
  • ниотолим
  • ниотулим
  • ниутолим
  • ниутулим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-то-лим
непълен член не-у-то-ли-мия
пълен член не-у-то-ли-ми-ят
ж. р. не-у-то-ли-ма
членувано не-у-то-ли-ма-та
ср. р. не-у-то-ли-мо
членувано не-у-то-ли-мо-то
мн. ч. не-у-то-ли-ми
членувано не-у-то-ли-ми-те