1.
ненасѝтен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
ненасѝтна, ненасѝтно, мн. ненасѝтни, прил.
1. Който не може да насити глада си.
2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
същ. ненасѝтност, ненаситността̀, ж.
1. Който не може да насити глада си.
2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
същ. ненасѝтност, ненаситността̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- ненаситин
- ненъситен
- ненъситин
- нинаситен
- нинаситин
- нинъситен
- нинъситин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-на-си-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-на-си-те-ния | ||
| пълен член | не-на-си-те-ни-ят | ||
| ж. р. | не-на-си-те-на | ||
| членувано | не-на-си-те-на-та | ||
| ср. р. | не-на-си-те-но | ||
| членувано | не-на-си-те-но-то | ||
| мн. ч. | не-на-си-те-ни | ||
| членувано | не-на-си-те-ни-те | ||
2.
ненасѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ненасѝтна, ненасѝтно, мн. ненасѝтни, прил.
1. Който не може да насити глада си.
2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
същ. ненасѝтност, ненаситността̀, ж.
1. Който не може да насити глада си.
2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
същ. ненасѝтност, ненаситността̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- ненаситин
- ненъситен
- ненъситин
- нинаситен
- нинаситин
- нинъситен
- нинъситин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-на-си-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-на-сит-ния | ||
| пълен член | не-на-сит-ни-ят | ||
| ж. р. | не-на-сит-на | ||
| членувано | не-на-сит-на-та | ||
| ср. р. | не-на-сит-но | ||
| членувано | не-на-сит-но-то | ||
| мн. ч. | не-на-сит-ни | ||
| членувано | не-на-сит-ни-те | ||