непринуден

Речник на българския език

неприну̀ден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неприну̀дена, неприну̀дено, мн. неприну̀дени, прил. Който не съдържа или не изразява принуда, усилие; свободен, естествен. Непринудена усмивка. Непринудено поведение.
същ. неприну̀деност, непринудеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • непренуден
  • непренудин
  • непринудин
  • нипренуден
  • нипренудин
  • нипринуден
  • нипринудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. неп-ри-ну-ден
непълен член неп-ри-ну-де-ния
пълен член неп-ри-ну-де-ни-ят
ж. р. неп-ри-ну-де-на
членувано неп-ри-ну-де-на-та
ср. р. неп-ри-ну-де-но
членувано неп-ри-ну-де-но-то
мн. ч. неп-ри-ну-де-ни
членувано неп-ри-ну-де-ни-те