спонтанен

Речник на българския език

спонта̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

спонтанна, спонтанно, мн. спонтанни, прил. Който възниква от вътрешни подбуди; естествен, непринуден. Спонтанна радост. Спонтанни чувства.същ. спонтанност, спонтанността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • спонтанин
  • спунтанен
  • спунтанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спон-та-нен
непълен член спон-тан-ния
пълен член спон-тан-ни-ят
ж. р. спон-тан-на
членувано спон-тан-на-та
ср. р. спон-тан-но
членувано спон-тан-но-то
мн. ч. спон-тан-ни
членувано спон-тан-ни-те