неограничѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
неограничѐна, неограничѐно, мн. неограничѐни, прил.
1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност.
2. Прен. Много голям, безкраен.
• Страна на неограничените възможности. — За САЩ.
1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност.
2. Прен. Много голям, безкраен.
• Страна на неограничените възможности. — За САЩ.
Синоними
- безграничен, безпределен
- неопределен, дълготраен, продължителен
- непритеснен, свободен, волен, произволен, буен
- всесилен, пълновластен, господар
- абсолютен, пълен, безусловен
- безкраен, в неограничен брой, без ограничение
- необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен
- върховен, независим, суверенен
- изобилен, щедър
- невъздържан, несдържан, невъзпрян, необуздан
- открит, явен, общодостъпен, обществен, публичен
- безрезервен
- решителен
- самодържавен, самовластен
- широк, либерален
Грешни изписвания (15)
- неогранечен
- неогрънечен
- неогръничен
- неугранечен
- неуграничен
- неугрънечен
- неугръничен
- ниогранечен
- ниограничен
- ниогрънечен
- ниогръничен
- ниугранечен
- ниуграничен
- ниугрънечен
- ниугръничен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-ог-ра-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-ог-ра-ни-че-ния | ||
| пълен член | не-ог-ра-ни-че-ни-ят | ||
| ж. р. | не-ог-ра-ни-че-на | ||
| членувано | не-ог-ра-ни-че-на-та | ||
| ср. р. | не-ог-ра-ни-че-но | ||
| членувано | не-ог-ра-ни-че-но-то | ||
| мн. ч. | не-ог-ра-ни-че-ни | ||
| членувано | не-ог-ра-ни-че-ни-те | ||