изобилен

Речник на българския език

изобѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изобѝлна, изобѝлно, мн. изобѝлни, прил. Който е в изобилие.

Грешни изписвания (7)

  • езобилен
  • езобилин
  • езубилен
  • езубилин
  • изобилин
  • изубилен
  • изубилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изо-би-лен
непълен член изо-бил-ния
пълен член изо-бил-ни-ят
ж. р. изо-бил-на
членувано изо-бил-на-та
ср. р. изо-бил-но
членувано изо-бил-но-то
мн. ч. изо-бил-ни
членувано изо-бил-ни-те