неизчерпаем

Речник на българския език

неизчерпа̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неизчерпа̀ема, неизчерпа̀емо, мн. неизчерпа̀еми, прил. Който не може да се изчерпа; който няма край; обилен, непреставащ. Неизчерпаеми запаси.
същ. неизчерпа̀емост, неизчерпаемостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • неезчерпаем
  • неезчерпаим
  • неезчирпаем
  • неезчирпаим
  • неизчерпаим
  • неизчирпаем
  • неизчирпаим
  • ниезчерпаем
  • ниезчерпаим
  • ниезчирпаем
  • ниезчирпаим
  • ниизчерпаем
  • ниизчерпаим
  • ниизчирпаем
  • ниизчирпаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-чер-па-ем
непълен член не-из-чер-па-е-мия
пълен член не-из-чер-па-е-ми-ят
ж. р. не-из-чер-па-е-ма
членувано не-из-чер-па-е-ма-та
ср. р. не-из-чер-па-е-мо
членувано не-из-чер-па-е-мо-то
мн. ч. не-из-чер-па-е-ми
членувано не-из-чер-па-е-ми-те