разточителен

Речник на българския език

разточѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разточителна, разточително, мн. разточителни, прил. Който не пести (пари, средства, време и др. ).същ. разточителност, разточителността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • разточителин
  • разточитилен
  • разточитилин
  • разтучителен
  • разтучителин
  • разтучитилен
  • разтучитилин
  • ръзточителен
  • ръзточителин
  • ръзточитилен
  • ръзточитилин
  • ръзтучителен
  • ръзтучителин
  • ръзтучитилен
  • ръзтучитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-то-чи-те-лен
непълен член раз-то-чи-тел-ния
пълен член раз-то-чи-тел-ни-ят
ж. р. раз-то-чи-тел-на
членувано раз-то-чи-тел-на-та
ср. р. раз-то-чи-тел-но
членувано раз-то-чи-тел-но-то
мн. ч. раз-то-чи-тел-ни
членувано раз-то-чи-тел-ни-те