прахосник

Речник на българския език

прахо̀сник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прахо̀сници, м. Човек, който прахосва.
прил. прахо̀снически, прахо̀сническа, прахо̀сническо, мн. прахо̀снически.
същ. прахо̀сничество, ср.

Грешни изписвания (3)

  • прахоснек
  • пръхоснек
  • пръхосник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-хос-ник
непълен член пра-хос-ни-ка
пълен член пра-хос-ни-кът
мн.ч. пра-хос-ни-ци
членувано пра-хос-ни-ци-те
бройна форма пра-хос-ни-ци
звателна форма пра-хос-ни-ко