разсипник

Речник на българския език

разсѝпник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. разсипници, м. Човек, който разсипва имот, пари; прахосник.същ. разсипничество, ср.

Грешни изписвания (7)

  • расипник
  • разсипнек
  • расипнек
  • ръзсипнек
  • ръзсипник
  • ръсипнек
  • ръсипник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сип-ник
непълен член раз-сип-ни-ка
пълен член раз-сип-ни-кът
мн.ч. раз-сип-ни-ци
членувано раз-сип-ни-ци-те
бройна форма раз-сип-ни-ци
звателна форма раз-сип-ни-ко