разточително

Речник на българския език

1. разточѝтелно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разточителну
  • разточитилно
  • разточитилну
  • разтучително
  • разтучителну
  • разтучитилно
  • разтучитилну
  • ръзточително
  • ръзточителну
  • ръзточитилно
  • ръзточитилну
  • ръзтучително
  • ръзтучителну
  • ръзтучитилно
  • ръзтучитилну

2. разточително — ср. р.

разточително е производна форма на разточителен (ср. р.).