доста̀тъчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
доста̀тъчна, доста̀тъчно, мн. доста̀тъчни, прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др.
нареч. доста̀тъчно. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.
нареч. доста̀тъчно. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- достатачен
- достатачин
- достатъчин
- дустатачен
- дустатачин
- дустатъчен
- дустатъчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дос-та-тъ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дос-та-тъч-ния | ||
| пълен член | дос-та-тъч-ни-ят | ||
| ж. р. | дос-та-тъч-на | ||
| членувано | дос-та-тъч-на-та | ||
| ср. р. | дос-та-тъч-но | ||
| членувано | дос-та-тъч-но-то | ||
| мн. ч. | дос-та-тъч-ни | ||
| членувано | дос-та-тъч-ни-те | ||